Преди дни дискусията „Хората нямат пари” предизвика много коментари както в Менторинг клуб, така и извън него, в лични разговори.
Това изречение много често е сред първите изтъквани причини при част от хората, да не приемат и да не виждат в МЛМ възможност за достигане на доходи... допълнителни доходи.
Докато обсъждахме темата се появи и още един израз който заслужава разглеждане – сигурни доходи! Да, често в съзнанието на преден план излиза: „Сигурни доходи. Да си подсигурим първо тях, а после може да мислим за допълнителните.”
Да, да, ама не... както бе казал Петко Бочаров.
Двойно потвърждение, с отрицателно наклонение.
Как и до колко се разчита на „сигурното” и до колко то е наистина е сигурно?
Всеки има свое мнение по темата, а когато изказваме мнение е правилно то да е придружено от примери (много обичам примерите)
Затова нека преминем към тях.
Постъпваме на работа във фирма... в сферата на производството, администрацията или търговията... (къде точно, не е най-важното в случая). Всеки месец получаваме сигурни парични средства, дори достигаме и до увеличаване на възнаграждението. Спокойни сме и разчитаме така да е и в бъдеще. Да, да, ама не...
Да предположим че след, една, две, три години изведнъж нещо става – с фирмата, с бизнеса?... И тогава сигурното става на 100 % несигурно, „кранчето спира изцяло” както се казва на разговорен език.
Ако обаче в даден момент от живота си нямаме сигурна работа, това причина ли е да не търсим и приемем такава която според някой разбирания е в графа „допълнителна”?
А какво ли би се случило, ако успоредно с онази, сигурната си основна работа, отворим съзнанието си за МЛМ и допълнителен бизнес, вложим сили, развием своите умения, натрупваме знания и опит? Сред приятели, познати, колеги, на местата в които се движим и общуваме, разширявайки кръга си от контакти? За този същия период от една, две, три години, които споменахме по-горе, можем да изградим връзки, контакти, да наберем скорост и екип, мрежа от сътрудници и клиенти – потребители. Каквито и обрати да настъпят, едва ли може изцяло да се срине това което е създадено чрез личната – от човек към човек връзка. И дори и да загубим 20, 30 или 50, никога няма да достигнем до 100% разпадане...
Сигурно, допълнително, питомно, диво...
Народа е казал: „ Докато гонеше дивото, изтърва питомното” .
Може ли това мислене да е причина да не смеем, да не поискаме, да не вложим нужното, за да постигнем желаното?
И кое е питомното и кое е дивото?
Дали не е време за опитомяване?
Няма коментари:
Публикуване на коментар