Питомното или дивото?

Преди дни дискусията „Хората нямат пари” предизвика много коментари както в Менторинг клуб, така и извън него, в лични разговори.

Това изречение много често е сред първите изтъквани причини при част от хората, да не приемат и да не виждат в МЛМ възможност за достигане на доходи... допълнителни доходи.

Докато обсъждахме темата се появи и още един израз който заслужава разглеждане – сигурни доходи! Да, често в съзнанието на преден план излиза: „Сигурни доходи. Да си подсигурим първо тях, а после може да мислим за допълнителните.”
Да, да, ама не... както бе казал Петко Бочаров.
Двойно потвърждение, с отрицателно наклонение.

Как и до колко се разчита на „сигурното” и до колко то е наистина е сигурно?
Всеки има свое мнение по темата, а когато изказваме мнение е правилно то да е придружено от примери (много обичам примерите)
Затова нека преминем към тях.
Постъпваме на работа във фирма... в сферата на производството, администрацията или търговията... (къде точно, не е най-важното в случая). Всеки месец получаваме сигурни парични средства, дори достигаме и до увеличаване на възнаграждението. Спокойни сме и разчитаме така да е и в бъдеще. Да, да, ама не...
Да предположим че след, една, две, три години изведнъж нещо става – с фирмата, с бизнеса?... И тогава сигурното става на 100 % несигурно, „кранчето спира изцяло” както се казва на разговорен език.
Ако обаче в даден момент от живота си нямаме сигурна работа, това причина ли е да не търсим и приемем такава която според някой разбирания е в графа „допълнителна”?
А какво ли би се случило, ако успоредно с онази, сигурната си основна работа, отворим съзнанието си за МЛМ и допълнителен бизнес, вложим сили, развием своите умения, натрупваме знания и опит? Сред приятели, познати, колеги, на местата в които се движим и общуваме, разширявайки кръга си от контакти? За този същия период от една, две, три години, които споменахме по-горе, можем да изградим връзки, контакти, да наберем скорост и екип, мрежа от сътрудници и клиенти – потребители. Каквито и обрати да настъпят, едва ли може изцяло да се срине това което е създадено чрез личната – от човек към човек връзка. И дори и да загубим 20, 30 или 50, никога няма да достигнем до 100% разпадане...

Сигурно, допълнително, питомно, диво...
Народа е казал: „ Докато гонеше дивото, изтърва питомното” .
Може ли това мислене да е причина да не смеем, да не поискаме, да не вложим нужното, за да постигнем желаното?
И кое е питомното и кое е дивото?
Дали не е време за опитомяване?

Ученето като част по пътя към успеха

Здравейте!
От известно време не съм ви писала. Защо ли?! Защото направих грешката да мисля вместо вас, по точно да се поставям на ваше място и също така да си мисля "няма много отговори, значи няма интерес" към темата.
Но в миг се замислих над това, колко често самата аз съм чела и ползвала подадената ми информация, с едно леко благодаря на ум, но без да отвърна на "доставчика - подател". Без да дам сигнал, без никаква индикация че има смисъл и движение по линията, че нишката не е прекъсната.
С тези си мисли и думи, не казвам че очаквам всички сега да ми отвърнете, а само че осъзнавам грешката си. Информацията е за това, за бъде давана и който желае и е отворил съзнанието си за нея, ще вземе своето. Освен това съобщенията не са толкова начесто, че да се приемат като спам или да досадят, така че продължавам. :)

Пожелавам ви успехи, приятни случвания и поводи за усмихване