Питомното или дивото?

Преди дни дискусията „Хората нямат пари” предизвика много коментари както в Менторинг клуб, така и извън него, в лични разговори.

Това изречение много често е сред първите изтъквани причини при част от хората, да не приемат и да не виждат в МЛМ възможност за достигане на доходи... допълнителни доходи.

Докато обсъждахме темата се появи и още един израз който заслужава разглеждане – сигурни доходи! Да, често в съзнанието на преден план излиза: „Сигурни доходи. Да си подсигурим първо тях, а после може да мислим за допълнителните.”
Да, да, ама не... както бе казал Петко Бочаров.
Двойно потвърждение, с отрицателно наклонение.

Как и до колко се разчита на „сигурното” и до колко то е наистина е сигурно?
Всеки има свое мнение по темата, а когато изказваме мнение е правилно то да е придружено от примери (много обичам примерите)
Затова нека преминем към тях.
Постъпваме на работа във фирма... в сферата на производството, администрацията или търговията... (къде точно, не е най-важното в случая). Всеки месец получаваме сигурни парични средства, дори достигаме и до увеличаване на възнаграждението. Спокойни сме и разчитаме така да е и в бъдеще. Да, да, ама не...
Да предположим че след, една, две, три години изведнъж нещо става – с фирмата, с бизнеса?... И тогава сигурното става на 100 % несигурно, „кранчето спира изцяло” както се казва на разговорен език.
Ако обаче в даден момент от живота си нямаме сигурна работа, това причина ли е да не търсим и приемем такава която според някой разбирания е в графа „допълнителна”?
А какво ли би се случило, ако успоредно с онази, сигурната си основна работа, отворим съзнанието си за МЛМ и допълнителен бизнес, вложим сили, развием своите умения, натрупваме знания и опит? Сред приятели, познати, колеги, на местата в които се движим и общуваме, разширявайки кръга си от контакти? За този същия период от една, две, три години, които споменахме по-горе, можем да изградим връзки, контакти, да наберем скорост и екип, мрежа от сътрудници и клиенти – потребители. Каквито и обрати да настъпят, едва ли може изцяло да се срине това което е създадено чрез личната – от човек към човек връзка. И дори и да загубим 20, 30 или 50, никога няма да достигнем до 100% разпадане...

Сигурно, допълнително, питомно, диво...
Народа е казал: „ Докато гонеше дивото, изтърва питомното” .
Може ли това мислене да е причина да не смеем, да не поискаме, да не вложим нужното, за да постигнем желаното?
И кое е питомното и кое е дивото?
Дали не е време за опитомяване?

За израза "Хората нямат пари"

Всеки е чувал тези думи, нали? Може би дори и сами сме ги изричали
А колко пъти сме чували: „Имам пари и не ми трябват повече!" ???
Не сме...
Признавам си, не мога да кажа "Имам пари и не ми трябват повече", защото ще е лъжа... а от лъжата расте носа и се скъсяват краката.
Ех де да можеше да е обратното... нямам предвид от лъжата да се скъсява носа и да се увеличава дължината на краката, а да можех да ги изрека - думичките цитирани по-горе. Усмихващи мисли във фентъзи стил...
Имам недостатъчно пари и ми трябват повече. Не казвам "нямам", защото в тази дума сложена до думи като пари, здраве, обич, щастие, радост, ... се съдържа тъга и оплакване. А при мен има недостиг на време и сили, за да ги прахосвам за оплакване и тъга. Това е лукс който не мога да си позволя. Както не мога да си позволя и лукса да не работя в посоката която съм си избрала, а да се "включа на пауза" в изчакване на по-добрите дни.
Предполагам с всички ни е така.
Не е важно какво и колко имаме и нямаме, а какво и колко правим за да имаме в бъдеще.
Осъзнавам много добре до колко и до къде може да стигне липсата, на мнозина от нас не ни е лесно с днешна дата.
Можем ли да успеем, ако нямаме пари? Може би да, може би не... от нас зависи.
Какво би се случило, ако днес отделим малко (въпреки минималните финанси които имаме), утре отделим малко, вдругиден също... и така седмица, две, три? И успоредно с това всекидневно вложим усилия да общуваме, да се свързваме с хората. В един момент ще имаме посъбрани малко пари и натрупани много умения и контакти. Тази комбинация ще е един добър капитал, който да вложим и да очакваме възвращаемост и успех във времето напред.
Да, не открих топлата вода това са познатите на всички ни принципи за работа в МЛМ - малко вложение на средства и много вложение в хората и в общуването.
И не е вярно твърдението което се шири навред, че за да продадеш на клиент продукт, първо трябва да го закупиш, да вложиш пари, да рискуваш натрупвайки стоки "на склад" и после да им търсиш реализация и пазар. Това е разпространената схема за движение на стоки в търговска мрежа.
А тук говорим за МЛМ, където се правят поръчки от нас към Компанията, на база лични нужди и потребления, на предварително заявени от крайни клиенти избрани от тях продукти, които още преди да получим от фирмата, вече сме "продали" поемайки ангажимента да им ги доставим. Поне в познатите ми МЛМ Компании е така.
Затова и риска е минимален и началния капитал е по-малък.
Така че споредмен, не е важно дали имат или нямат хората пари, а дали искат и дали правят нещо за да ги имат или просто си се оплакват...
Личен избор, това е тяхно право... а нашето е просто да им споделим какво и как правим.
Споделете и вие...

Първоисточника на темата и развилата се дискусия може да видите и в
Менторинг клуб
http://mentoring-club.ning.com/forum/topics/4161984:Topic:69429?groupUrl=mentoringforfree&xg_source=activity&groupId=4161984%3AGroup%3A39303&id=4161984%3ATopic%3A69429&page=5#comments