RuElSoft: "http://school.ruelsoft.com/AnetaSam"
'via Blog this'
Показват се публикациите с етикет МЛМ. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет МЛМ. Показване на всички публикации
сряда, 22 февруари 2012 г.
неделя, 5 февруари 2012 г.
петък, 28 октомври 2011 г.
Профилактика
Грип, остра форма на простуда, ангина, възпаление на гърлото, повишена температура и други подобни... Състояния познати почти на всеки.
Стигнем ли до там, започваме да търсим решения, да действаме, да "пълним" организма си с цяла шепа силни медикаменти... "След дъжд качулка"
Колко по-лесно (и по-кратко като мисъл и дума дори) е Профилактика!
Написах - "почти на всеки са познати тези състояния", защото една група (нарастваща с времето) осъзна ролята на профилактиката и важността на силната имунна система. Нужно е да помогнем на организма си, да го въоръжим с "бронирана жилетка". Да мислим и обичаме себе си!
Когато Далай Лама бил запитан, какво най-много го учудва в човечеството той отговорил: "Човека, защото той жертва здравето си за да изкара пари. След това когато има пари той, жертва парите си за да си върне здравето. Той става толкова загрижен за това какво ще постигне в бъдеще, че спира да се радва на настоящето; Като резултат, той нито живее в настоящето нито в бъдещето; той живее все едно никога няма да умре, и след това умира и все едно никога не е живял."
Има два типа хора, едните са тези, които прочитайки тези мъдри думи ще се замислят сериозно над тях... Вторите ли? Те след прочита на това, ще променят живота си.
Стигнем ли до там, започваме да търсим решения, да действаме, да "пълним" организма си с цяла шепа силни медикаменти... "След дъжд качулка"
Колко по-лесно (и по-кратко като мисъл и дума дори) е Профилактика!
Написах - "почти на всеки са познати тези състояния", защото една група (нарастваща с времето) осъзна ролята на профилактиката и важността на силната имунна система. Нужно е да помогнем на организма си, да го въоръжим с "бронирана жилетка". Да мислим и обичаме себе си!
Когато Далай Лама бил запитан, какво най-много го учудва в човечеството той отговорил: "Човека, защото той жертва здравето си за да изкара пари. След това когато има пари той, жертва парите си за да си върне здравето. Той става толкова загрижен за това какво ще постигне в бъдеще, че спира да се радва на настоящето; Като резултат, той нито живее в настоящето нито в бъдещето; той живее все едно никога няма да умре, и след това умира и все едно никога не е живял."
Има два типа хора, едните са тези, които прочитайки тези мъдри думи ще се замислят сериозно над тях... Вторите ли? Те след прочита на това, ще променят живота си.
понеделник, 25 юли 2011 г.
Питомното или дивото?
Преди дни дискусията „Хората нямат пари” предизвика много коментари както в Менторинг клуб, така и извън него, в лични разговори.
Това изречение много често е сред първите изтъквани причини при част от хората, да не приемат и да не виждат в МЛМ възможност за достигане на доходи... допълнителни доходи.
Докато обсъждахме темата се появи и още един израз който заслужава разглеждане – сигурни доходи! Да, често в съзнанието на преден план излиза: „Сигурни доходи. Да си подсигурим първо тях, а после може да мислим за допълнителните.”
Да, да, ама не... както бе казал Петко Бочаров.
Двойно потвърждение, с отрицателно наклонение.
Как и до колко се разчита на „сигурното” и до колко то е наистина е сигурно?
Всеки има свое мнение по темата, а когато изказваме мнение е правилно то да е придружено от примери (много обичам примерите)
Затова нека преминем към тях.
Постъпваме на работа във фирма... в сферата на производството, администрацията или търговията... (къде точно, не е най-важното в случая). Всеки месец получаваме сигурни парични средства, дори достигаме и до увеличаване на възнаграждението. Спокойни сме и разчитаме така да е и в бъдеще. Да, да, ама не...
Да предположим че след, една, две, три години изведнъж нещо става – с фирмата, с бизнеса?... И тогава сигурното става на 100 % несигурно, „кранчето спира изцяло” както се казва на разговорен език.
Ако обаче в даден момент от живота си нямаме сигурна работа, това причина ли е да не търсим и приемем такава която според някой разбирания е в графа „допълнителна”?
А какво ли би се случило, ако успоредно с онази, сигурната си основна работа, отворим съзнанието си за МЛМ и допълнителен бизнес, вложим сили, развием своите умения, натрупваме знания и опит? Сред приятели, познати, колеги, на местата в които се движим и общуваме, разширявайки кръга си от контакти? За този същия период от една, две, три години, които споменахме по-горе, можем да изградим връзки, контакти, да наберем скорост и екип, мрежа от сътрудници и клиенти – потребители. Каквито и обрати да настъпят, едва ли може изцяло да се срине това което е създадено чрез личната – от човек към човек връзка. И дори и да загубим 20, 30 или 50, никога няма да достигнем до 100% разпадане...
Сигурно, допълнително, питомно, диво...
Народа е казал: „ Докато гонеше дивото, изтърва питомното” .
Може ли това мислене да е причина да не смеем, да не поискаме, да не вложим нужното, за да постигнем желаното?
И кое е питомното и кое е дивото?
Дали не е време за опитомяване?
Това изречение много често е сред първите изтъквани причини при част от хората, да не приемат и да не виждат в МЛМ възможност за достигане на доходи... допълнителни доходи.
Докато обсъждахме темата се появи и още един израз който заслужава разглеждане – сигурни доходи! Да, често в съзнанието на преден план излиза: „Сигурни доходи. Да си подсигурим първо тях, а после може да мислим за допълнителните.”
Да, да, ама не... както бе казал Петко Бочаров.
Двойно потвърждение, с отрицателно наклонение.
Как и до колко се разчита на „сигурното” и до колко то е наистина е сигурно?
Всеки има свое мнение по темата, а когато изказваме мнение е правилно то да е придружено от примери (много обичам примерите)
Затова нека преминем към тях.
Постъпваме на работа във фирма... в сферата на производството, администрацията или търговията... (къде точно, не е най-важното в случая). Всеки месец получаваме сигурни парични средства, дори достигаме и до увеличаване на възнаграждението. Спокойни сме и разчитаме така да е и в бъдеще. Да, да, ама не...
Да предположим че след, една, две, три години изведнъж нещо става – с фирмата, с бизнеса?... И тогава сигурното става на 100 % несигурно, „кранчето спира изцяло” както се казва на разговорен език.
Ако обаче в даден момент от живота си нямаме сигурна работа, това причина ли е да не търсим и приемем такава която според някой разбирания е в графа „допълнителна”?
А какво ли би се случило, ако успоредно с онази, сигурната си основна работа, отворим съзнанието си за МЛМ и допълнителен бизнес, вложим сили, развием своите умения, натрупваме знания и опит? Сред приятели, познати, колеги, на местата в които се движим и общуваме, разширявайки кръга си от контакти? За този същия период от една, две, три години, които споменахме по-горе, можем да изградим връзки, контакти, да наберем скорост и екип, мрежа от сътрудници и клиенти – потребители. Каквито и обрати да настъпят, едва ли може изцяло да се срине това което е създадено чрез личната – от човек към човек връзка. И дори и да загубим 20, 30 или 50, никога няма да достигнем до 100% разпадане...
Сигурно, допълнително, питомно, диво...
Народа е казал: „ Докато гонеше дивото, изтърва питомното” .
Може ли това мислене да е причина да не смеем, да не поискаме, да не вложим нужното, за да постигнем желаното?
И кое е питомното и кое е дивото?
Дали не е време за опитомяване?
неделя, 24 юли 2011 г.
За израза "Хората нямат пари"
Всеки е чувал тези думи, нали? Може би дори и сами сме ги изричали
А колко пъти сме чували: „Имам пари и не ми трябват повече!" ???
Не сме...
Признавам си, не мога да кажа "Имам пари и не ми трябват повече", защото ще е лъжа... а от лъжата расте носа и се скъсяват краката.
Ех де да можеше да е обратното... нямам предвид от лъжата да се скъсява носа и да се увеличава дължината на краката, а да можех да ги изрека - думичките цитирани по-горе. Усмихващи мисли във фентъзи стил...
Имам недостатъчно пари и ми трябват повече. Не казвам "нямам", защото в тази дума сложена до думи като пари, здраве, обич, щастие, радост, ... се съдържа тъга и оплакване. А при мен има недостиг на време и сили, за да ги прахосвам за оплакване и тъга. Това е лукс който не мога да си позволя. Както не мога да си позволя и лукса да не работя в посоката която съм си избрала, а да се "включа на пауза" в изчакване на по-добрите дни.
Предполагам с всички ни е така.
Не е важно какво и колко имаме и нямаме, а какво и колко правим за да имаме в бъдеще.
Осъзнавам много добре до колко и до къде може да стигне липсата, на мнозина от нас не ни е лесно с днешна дата.
Можем ли да успеем, ако нямаме пари? Може би да, може би не... от нас зависи.
Какво би се случило, ако днес отделим малко (въпреки минималните финанси които имаме), утре отделим малко, вдругиден също... и така седмица, две, три? И успоредно с това всекидневно вложим усилия да общуваме, да се свързваме с хората. В един момент ще имаме посъбрани малко пари и натрупани много умения и контакти. Тази комбинация ще е един добър капитал, който да вложим и да очакваме възвращаемост и успех във времето напред.
Да, не открих топлата вода това са познатите на всички ни принципи за работа в МЛМ - малко вложение на средства и много вложение в хората и в общуването.
И не е вярно твърдението което се шири навред, че за да продадеш на клиент продукт, първо трябва да го закупиш, да вложиш пари, да рискуваш натрупвайки стоки "на склад" и после да им търсиш реализация и пазар. Това е разпространената схема за движение на стоки в търговска мрежа.
А тук говорим за МЛМ, където се правят поръчки от нас към Компанията, на база лични нужди и потребления, на предварително заявени от крайни клиенти избрани от тях продукти, които още преди да получим от фирмата, вече сме "продали" поемайки ангажимента да им ги доставим. Поне в познатите ми МЛМ Компании е така.
Затова и риска е минимален и началния капитал е по-малък.
Така че споредмен, не е важно дали имат или нямат хората пари, а дали искат и дали правят нещо за да ги имат или просто си се оплакват...
Личен избор, това е тяхно право... а нашето е просто да им споделим какво и как правим.
Споделете и вие...
Първоисточника на темата и развилата се дискусия може да видите и в
Менторинг клуб
http://mentoring-club.ning.com/forum/topics/4161984:Topic:69429?groupUrl=mentoringforfree&xg_source=activity&groupId=4161984%3AGroup%3A39303&id=4161984%3ATopic%3A69429&page=5#comments
А колко пъти сме чували: „Имам пари и не ми трябват повече!" ???
Не сме...
Признавам си, не мога да кажа "Имам пари и не ми трябват повече", защото ще е лъжа... а от лъжата расте носа и се скъсяват краката.
Ех де да можеше да е обратното... нямам предвид от лъжата да се скъсява носа и да се увеличава дължината на краката, а да можех да ги изрека - думичките цитирани по-горе. Усмихващи мисли във фентъзи стил...
Имам недостатъчно пари и ми трябват повече. Не казвам "нямам", защото в тази дума сложена до думи като пари, здраве, обич, щастие, радост, ... се съдържа тъга и оплакване. А при мен има недостиг на време и сили, за да ги прахосвам за оплакване и тъга. Това е лукс който не мога да си позволя. Както не мога да си позволя и лукса да не работя в посоката която съм си избрала, а да се "включа на пауза" в изчакване на по-добрите дни.
Предполагам с всички ни е така.
Не е важно какво и колко имаме и нямаме, а какво и колко правим за да имаме в бъдеще.
Осъзнавам много добре до колко и до къде може да стигне липсата, на мнозина от нас не ни е лесно с днешна дата.
Можем ли да успеем, ако нямаме пари? Може би да, може би не... от нас зависи.
Какво би се случило, ако днес отделим малко (въпреки минималните финанси които имаме), утре отделим малко, вдругиден също... и така седмица, две, три? И успоредно с това всекидневно вложим усилия да общуваме, да се свързваме с хората. В един момент ще имаме посъбрани малко пари и натрупани много умения и контакти. Тази комбинация ще е един добър капитал, който да вложим и да очакваме възвращаемост и успех във времето напред.
Да, не открих топлата вода това са познатите на всички ни принципи за работа в МЛМ - малко вложение на средства и много вложение в хората и в общуването.
И не е вярно твърдението което се шири навред, че за да продадеш на клиент продукт, първо трябва да го закупиш, да вложиш пари, да рискуваш натрупвайки стоки "на склад" и после да им търсиш реализация и пазар. Това е разпространената схема за движение на стоки в търговска мрежа.
А тук говорим за МЛМ, където се правят поръчки от нас към Компанията, на база лични нужди и потребления, на предварително заявени от крайни клиенти избрани от тях продукти, които още преди да получим от фирмата, вече сме "продали" поемайки ангажимента да им ги доставим. Поне в познатите ми МЛМ Компании е така.
Затова и риска е минимален и началния капитал е по-малък.
Така че споредмен, не е важно дали имат или нямат хората пари, а дали искат и дали правят нещо за да ги имат или просто си се оплакват...
Личен избор, това е тяхно право... а нашето е просто да им споделим какво и как правим.
Споделете и вие...
Първоисточника на темата и развилата се дискусия може да видите и в
Менторинг клуб
http://mentoring-club.ning.com/forum/topics/4161984:Topic:69429?groupUrl=mentoringforfree&xg_source=activity&groupId=4161984%3AGroup%3A39303&id=4161984%3ATopic%3A69429&page=5#comments
петък, 12 ноември 2010 г.
неделя, 7 ноември 2010 г.
Умението да правим нещата със страст (една реална история)
Крис Гарднър - бивш бездомник, който днес е мултимилионер
Някога Крис Гарднър бил толкова беден, че в период на една година от живота си дори не е имал дом и заедно със сина си е спал където намери.
Днес Гарднър е мултимилионер. Неговата удивителна история е дори филмирана от Холивуд - във филма „Преследване на щастието“ (The Pursuit of Happyness), а неговата роля се изиграва от Уил Смит.По времето когато е бил бездомник Гарднър е карал неплатен стаж в Dean Witter Reynolds. През цялата 1981 г. той и двегодишният му син спели в църкви, приюти за бедни и обществената тоалетна на една станция от метрото в Оуклънд, Калифорния, а никой в работата му дори не подозирал. В крайна сметка Гарднър получил постоянна позиция на брокер в Dean Witter. Две години по-късно започнал да работи за Bear Stearns BSC, където бил един от най-добрите.
През 1987 г. той основава своя собствена брокерска фирма Gardner Rich в Чикаго. Днес той е мултимилионер, изявен оратор, филантроп и бизнесмен.
Той основава компанията си с капитал от 10 000 долара, като офисът е в апартамента му, където единствената мебелировка била едно бюро. Гарднър притежава 75% от брокерската си фирма, а останалото е собственост на хедж фонд.
През 2006 г. той продава своя дял във фирмата за милиони долари и става изпълнителен директор и основател на Christopher Gardner International Holdings с офиси в Ню Йорк, Чикаго и Сан Франциско.
Гарднър е магнетичен оратор и обаятелна личност – качества, които всеки бизнесмен трябва да притежава. Но какво стои зад успеха му? Според самия него – страстта. Пред списание Businessweek той казва: „Страстта е всичко, всъщност, за да успееш, трябва да си почти фанатичен в това, което правиш.“
Гарднър се счита за щастливец, защото е открил нещо, което наистина го прави щастлив. Той казва, че не е имал търпение слънцето да изгрее, за да може да се заеме с работата си отново. Съвета, който дава на тези, които преследват кариери – „Бъдете дръзки и намерете своята страст. Това може и да не е работата, за която сте учили, но трябва да я намерите и да вършите точно нея. Никой друг не може да свърши тази задача вместо вас.“
Целта на Гарднър била да бъде „от световна класа“ в нещо... и за него това нещо се оказало да бъде брокер на фондовата борса. Ако наистина харесвате това, което правите, ще го вършите с безкраен ентусиазъм, а това няма как да не означава, че ще бъдете ужасно добър.
Страстта е нещо, което не се учи, казва още той. Когато говорите пред хора, страстта е онова, което разграничава добрите оратори от средно добрите. Както Доналд Тръмп много често казва „Без страст не може да има енергия, а без енергия не може да се постигне нищо.“
Гарднър споделя, че когато след нощ, прекарана на станцията на метрото е отивал на работа, онова, което го е издигало в очите на колегите му е било неговият ентусиазъм и желание за работа.
Неговата история е в основата на холивудския филм „Преследване на щастието“ от 2006 година, който акцентира на едната година, в която той и синът му са бездомници. Във филма детето е на пет години, но в действителност синът му е бил едва на две години в този период.
източник http://www.ittechnews.info/2008/05/blog-post_05.html
Някога Крис Гарднър бил толкова беден, че в период на една година от живота си дори не е имал дом и заедно със сина си е спал където намери.
Днес Гарднър е мултимилионер. Неговата удивителна история е дори филмирана от Холивуд - във филма „Преследване на щастието“ (The Pursuit of Happyness), а неговата роля се изиграва от Уил Смит.По времето когато е бил бездомник Гарднър е карал неплатен стаж в Dean Witter Reynolds. През цялата 1981 г. той и двегодишният му син спели в църкви, приюти за бедни и обществената тоалетна на една станция от метрото в Оуклънд, Калифорния, а никой в работата му дори не подозирал. В крайна сметка Гарднър получил постоянна позиция на брокер в Dean Witter. Две години по-късно започнал да работи за Bear Stearns BSC, където бил един от най-добрите.
През 1987 г. той основава своя собствена брокерска фирма Gardner Rich в Чикаго. Днес той е мултимилионер, изявен оратор, филантроп и бизнесмен.
Той основава компанията си с капитал от 10 000 долара, като офисът е в апартамента му, където единствената мебелировка била едно бюро. Гарднър притежава 75% от брокерската си фирма, а останалото е собственост на хедж фонд.
През 2006 г. той продава своя дял във фирмата за милиони долари и става изпълнителен директор и основател на Christopher Gardner International Holdings с офиси в Ню Йорк, Чикаго и Сан Франциско.
Гарднър е магнетичен оратор и обаятелна личност – качества, които всеки бизнесмен трябва да притежава. Но какво стои зад успеха му? Според самия него – страстта. Пред списание Businessweek той казва: „Страстта е всичко, всъщност, за да успееш, трябва да си почти фанатичен в това, което правиш.“
Гарднър се счита за щастливец, защото е открил нещо, което наистина го прави щастлив. Той казва, че не е имал търпение слънцето да изгрее, за да може да се заеме с работата си отново. Съвета, който дава на тези, които преследват кариери – „Бъдете дръзки и намерете своята страст. Това може и да не е работата, за която сте учили, но трябва да я намерите и да вършите точно нея. Никой друг не може да свърши тази задача вместо вас.“
Целта на Гарднър била да бъде „от световна класа“ в нещо... и за него това нещо се оказало да бъде брокер на фондовата борса. Ако наистина харесвате това, което правите, ще го вършите с безкраен ентусиазъм, а това няма как да не означава, че ще бъдете ужасно добър.
Страстта е нещо, което не се учи, казва още той. Когато говорите пред хора, страстта е онова, което разграничава добрите оратори от средно добрите. Както Доналд Тръмп много често казва „Без страст не може да има енергия, а без енергия не може да се постигне нищо.“
Гарднър споделя, че когато след нощ, прекарана на станцията на метрото е отивал на работа, онова, което го е издигало в очите на колегите му е било неговият ентусиазъм и желание за работа.
Неговата история е в основата на холивудския филм „Преследване на щастието“ от 2006 година, който акцентира на едната година, в която той и синът му са бездомници. Във филма детето е на пет години, но в действителност синът му е бил едва на две години в този период.
източник http://www.ittechnews.info/2008/05/blog-post_05.html
понеделник, 23 август 2010 г.
Не веднъж съм споменавала, че вече повече от година участвам в Менторинг Клуб и отворените онлайн треринги в http://www.wiziq.com
В Клуба има много информация в Блогове, Дискусии и различните Групи, засягаща както материята МЛМ така и всякаква полезна тематика от ежедневието ни. Всяка седмица провеждаме тренинги - в понеделник темите са свързани с МЛМ, вторник е деня за "Клуб Шехерезада" - създаване на умения на добри разказвачи или как да спечелим и задържим вниманието на събеседника, в сряда тренингите са за изграждане на лидери, личностно осъвършенстване, развитие и промяна на навиците и мисленето.
Изпращала съм информация и покани за включване в Клуба и вече някой от вас го сториха. За тези които желаят да се включат, ала досега не са получили покана или са отскоро сред нас - пишете ми и ще ви изпратя линк с покана.
Днес 23.08.2010г понеделник от 20ч до 21ч ще се проведе тренинг на тема:
МЛМ - 1, 2, 3 - Учи се.
Как мислят потенциалните сътрудници? Какво искат да знаят те, преди дори да се включат? Как можеш да помогнеш на човек да получи истинска полза от твоята презентация? Как се учиш?
Това е линк към тренинга http://www.wiziq.com/online-c…
Нужна е предварителна безплатна регистрация в http://www.wiziq.com
(ако срещате затруднения с нещо, пишете ми тук или на скайп (skype) echisam (поне един час преди тренинга ще съм на линия)
Очакваме ви на тренинга, за да се учим заедно как да се движим в избраната посока и кое от избраното е добро за нас. (Ако по една или друга причина пропуснете тренинга, а темата ви е интересна, в Клуба има записи, които можете да прослушате в удобно за вас време)
Очакваме ви и на седмичните ни срещи за дискусии, споделяне и въпроси, всеки вторник след 18ч (на познатия ви вече адрес или на друго място избрано от вас, след предварителна уговорка, а също така и в друго време).
Както не веднъж съм писала - не се притеснявайте да ни търсите. Истинския спонсор е в помощ на своите сътрудници и върви плътно до тях, за да се постигат заедно пожеланите цели и оптимални резултати както в потреблението на продуктите, така и в изграждането на мрежовата структура.
Доброто общуване и правилната (двупосочна) комуникация са в основата на успеха и развитието в живота. Интернет ни дава още едно улеснение, за да сме по-комуникативни и информирани, както и по-лесно свързване с желаното място.
Спирам до тук, за да не ставам многословна и ви пожелавам приятни, полезни и усмихващи случвания!
Анета
Visit Mentoring Club
В Клуба има много информация в Блогове, Дискусии и различните Групи, засягаща както материята МЛМ така и всякаква полезна тематика от ежедневието ни. Всяка седмица провеждаме тренинги - в понеделник темите са свързани с МЛМ, вторник е деня за "Клуб Шехерезада" - създаване на умения на добри разказвачи или как да спечелим и задържим вниманието на събеседника, в сряда тренингите са за изграждане на лидери, личностно осъвършенстване, развитие и промяна на навиците и мисленето.
Изпращала съм информация и покани за включване в Клуба и вече някой от вас го сториха. За тези които желаят да се включат, ала досега не са получили покана или са отскоро сред нас - пишете ми и ще ви изпратя линк с покана.
Днес 23.08.2010г понеделник от 20ч до 21ч ще се проведе тренинг на тема:
МЛМ - 1, 2, 3 - Учи се.
Как мислят потенциалните сътрудници? Какво искат да знаят те, преди дори да се включат? Как можеш да помогнеш на човек да получи истинска полза от твоята презентация? Как се учиш?
Това е линк към тренинга http://www.wiziq.com/online-c…
Нужна е предварителна безплатна регистрация в http://www.wiziq.com
(ако срещате затруднения с нещо, пишете ми тук или на скайп (skype) echisam (поне един час преди тренинга ще съм на линия)
Очакваме ви на тренинга, за да се учим заедно как да се движим в избраната посока и кое от избраното е добро за нас. (Ако по една или друга причина пропуснете тренинга, а темата ви е интересна, в Клуба има записи, които можете да прослушате в удобно за вас време)
Очакваме ви и на седмичните ни срещи за дискусии, споделяне и въпроси, всеки вторник след 18ч (на познатия ви вече адрес или на друго място избрано от вас, след предварителна уговорка, а също така и в друго време).
Както не веднъж съм писала - не се притеснявайте да ни търсите. Истинския спонсор е в помощ на своите сътрудници и върви плътно до тях, за да се постигат заедно пожеланите цели и оптимални резултати както в потреблението на продуктите, така и в изграждането на мрежовата структура.
Доброто общуване и правилната (двупосочна) комуникация са в основата на успеха и развитието в живота. Интернет ни дава още едно улеснение, за да сме по-комуникативни и информирани, както и по-лесно свързване с желаното място.
Спирам до тук, за да не ставам многословна и ви пожелавам приятни, полезни и усмихващи случвания!
Анета
Visit Mentoring Club
четвъртък, 21 януари 2010 г.
четвъртък, 8 октомври 2009 г.
сряда, 7 октомври 2009 г.
събота, 11 юли 2009 г.
Тим Сейлс "Провалят ли се повечето хора в МЛМ?"
"Провалят ли се повечето хора в МЛМ?
Здравейте, аз съм Тим Сейлс.
Това кратко обяснение е в отговор на твърдението, че повечето хора се провалят в MLM (многопластов маркетинг) или мрежов маркетинг. Първата ми мисъл е да поставя въпроса – кой би изказал такова твърдение? Помислете върху това. Това ще ви разкрие, че този човек се преструва на жертва. Моето предположение е, че някой просто се опитва да се оправдае за това, че се е отказал от мрежовия маркетинг или че никога не се е захванал. Ако погледнете статистиката за колко хора правят пари в сравнение с това колко не правят в/чрез мрежов маркетинг можете да стигнете до заключението, че ДА, хората, които правят пари са по-малко от тези, които не правят. Но не мога да разбера защо хората реагират по този начин за нещо, което не е никак по-различно от много други неща? Същото можем да кажем за всички други неща, които хората опитват. Между другото всеки път като казвам ‘Провалям’ искам да си представите думата в кавички. Ще обясня защо след няколко минути.
Всъщност повечето хора, които си отварят сметка за търгуване с ценни книжа се провалят в търговията с ценни книжа. Повечето хора, които се захващат с недвижимо имущество се провалят без дори една продажба на имот. Повечето хора, които искат да пеят в операта се провалят; повечето хора, които искат да играят професионално се провалят. Повечето хора, които искат да започнат бизнес се провалят. Повечето хора, които искат да свирят на музикален инструмент се провалят. Повечето хора, които искат да влязят във форма се провалят. Така че както е истина, че много хора се провалят в мрежовия маркетинг, то това е така и за всяко друго начинание.
Така че е логично да не гледаме процента на провалилите се, а по-скоро да видим какво са направили те, за да се провалят и какво са направили успелите хора, за да успеят. За тези, които никога не са се занимавали с мрежов маркетинг, моля нека ви обясня колко е заблуждаващо това твърдение, че повечето хора се провалят.
За да влезете в една компания, занимаваща се с мрежов маркетинг, обикновено отнема по-малко от 50 $ да си купите един наръчник, и това е всичко което се изисква, за да влезете в компанията. Логично е, че един нов човек/служител ще си купи някои продукти , за да знае какво ще продава, така че да кажем, че това ще му струва 300 $ (за продуктите и наръчника). И така, според хората, които твърдят, че повечето хора се провалят, ако този човек закупил продукти на стойност 300 $ престане с този бизнес в който и да е бъдещ момент – той се е провалил. Ето как е направена статистиката!
Нека ви представя това в перспектива:
Преди няколко години гледах по телевизията Тайгър Уудс да играе голф. Той замахна - изглеждаше толкова лесно. И така аз реших, че искам да играя голф. Заедно с жена ми отидохме до едно тренировъчно голф игрище близо до дома ни. По една случайност имахме камера у нас, ето защо мога да ви пресъздам това наше преживяване. Не бяхме страхотни в това и решихме, че ще бъде забавно и предизвикателно да се захванем с голф. Отидохме до близкия магазин за голф и си купихме стикове, чанти, обувки, топки за голф, както и няколко книги за обучение и DVD-та. Час по-късно излязохме от магазина похарчили $ 4000. Отидохме до тренировъчното игрище няколко пъти да поиграем, което всеки път ни струваше около 20 долара. Играхме няколко пъти на местен голф терен, което ни струваше $80, а карането в малка голф количка – $30.
Така че всеки път когато играехме това ни струваше 110 долара. И тогава прочетох за едно чудесно голф игрище в Неапол, Флорида, в курорта Риц Карлтън. Отидохме там, и дадохме 700 долара на нощ за хотел и 200 долара на човек, за да играем.
Денят когато играхме навън бе поне 100 градуса и ние се потихме 4 часа нон-стоп. Аз играх ужасно и намразих това преживяване. Намразих го най-вече, защото се представих ужасно, а жегата направи преживяването доста некомфортно. Напуснахме Неапол похарчили 1200 долара, а когато се прибрахме хвърлих стиковете в гаража и оттогава не съм играл. Това голф преживяване ми струва 5000 долара, от които нито долар ми бе върнат. А защо не направих един уебсайт за това как голф индустрията ограбва хората и като погледнеш статистиката шанса да игареш голф като Тайгър Удс е по малко от 0.001%. Защо не се развиках за несправедливостта на това, че реалната цена на един голф стик е 6 $ , а продавача ми взе 100 $ за всеки стик? Не направих такъв уебсайт, защото не се правя на жертва. Аз знам какво се случи. Аз не се провалих на голф, аз просто се отказах. А сега ми позволете да ви посоча някои прилики между моето преживяване с голфа и мрежовия маркетинг.
Да гледам как Тайгър Удс се забавлава бе като да отида развълнуван на бизнес презентация. Отиването до тренировъчното игрище със съпругата ми бе като да поканя приятел да дойде с мен. Изглеждаше забавно и ние си помислихме, че ще се справим добре с това. Купуването на стикове и другите принадлежности бе като да си купиш наръчник и няколко продукта, въпреки че похарчих доста повече пари за голф стикове. Купуването на книги и DVD-та е подобно на купуването на материали за подготовка за мрежов маркетинг. Фактът, че не се справих според моите очаквания онзи ден в Неапол е доста подобно на някой, който не е имал незабавен успех с мрежовия маркетинг. Това, в което съм сигурен е, че всеки който е професионален голф играч е имал дни, в които не е играл според очакванията си, но очевидно не се е отказал. Той е упорствал, продължил е напред.
Тяхното желание да са добри на голф е бил по-голям от желанието им да се откажат.
Истината е, че аз не се провалих на голф – аз се отказах. Всички онези милиони хора с голф стикове в гаражите си, които не играят голф сега също не са се провалили – те са се отказали. Истинските факти са, че не ти е нужно усилие да се откажеш от мрежовия маркетинг, просто трябва да захвърлиш наръчника в гаража си и да не се занимаваш повече с това. Това е всичко, което ти трябва, за да се откажеш.
Така че като чуете някои да твърдят, че повечето хора се отказват от мрежовия маркетинг представете всички онези голф стикове в гаражите на хората и фитнес карти, които вече не са валидни, всички уреди за упражнения вкъщи с висящи по тях дрехи и неизползвани от месеци, всички музикални инструменти стоящи в калъфите си и всички онези наръчници и филми за недвижимо имущество стоящи неизползвани в килерите или на рафтовете.
Ако някой ще твърди, че повечето хора, които се провалят са тези, които не правят пари от мрежов маркетинг, помолете ги да поставят това в перспектива и да го сравнят с всички онези неща, които хората опитват да правят. Ако са поне малко искрени те ще кажат, че няма разлика. Повечето хора се отказват от всичко.
Всъщност в моите ранни дни аз наистина се отказах от мрежовия маркетинг за около 2 седмици. След това реших, че няма да се отказвам, защото това бе моя единствен опит в правенето на големи пари. Посветих се на това да науча бизнеса и спечелих много пари - точно както всеки друг, който някога е постигнал големи неща в живота си. Решението, което прави някой за деня, в който ще се заловят с нещо или за деня, в който ще си купят наръчник, не е важното. Важното решение е това, което те взимат когато осъзнаят какво наистина ще има струва, за да успеят.
Ако Тайгър Удс можеше да излезе на голф игрището и да играе така добре със само няколко месеца практика Nike нямаше да му плащат по 100 мнл. долара да носи логото им. Тайгър е супер (играч), защото се е скъсал от работа. Мрежовият маркетинг не е по-различен.
Бизнесът, просто казано е, човек или компания, които правят живота на хората по-добър.
Това, което трябва да научи човек, за да постигне това в мрежовия маркетинг са комуникативни способности. Комуникативните способности са точно като замаха при голфа – това е нещо, което научаваш, а не с което се раждаш.
Идеята, която имах когато ви помолих да си представите думата ‘Провалям’ в кавички бе, че хората не се провалят, а просто се отказват преди да са се сдобили с необходимите качества, за да направят дадено нещо. Това е! Така че, да се откажеш не е същото като да се провалиш. Така мисля аз.
Нека също така накратко отговоря на твърдението, че шансовете ви да направите големи пари чрез мрежовия маркетинг са нищожни или почти никакви. Съжалявам, че съм малко неуважителен към хората, които изказват подобно твърдение, но това твърдение е нерелевантно. Ако искам да вляза във форма, какви са шансовете ми да успея? А? Това също изглежда като малко неподходящ въпрос, нали? Защо? Защото шансовете нямат нищо общо с моето ставане от дивана и захвърлянето на чипса в боклука.
Шансовете се използват неправилно когато действието, предтсавянето ви може да промени шанса. Ако хвърля едно зарче тук няма никакво представяне, така че някой може да каже, че шансът да хвърля 3 е 1/6. Или ако хвърля монета също не е замесено представяне и шансовете са 50 на 50. Ако си купя лотариен билет също няма замесено представяне, действие, ето защо шансът отново ще бъде замесен.
Но ако се опитам да вкарам една малка голф топка в дупка на голф игрището тук вече е замесено действие, моето представяне. Ако се опитам да изградя свой бизнес също е замесено действие и шансът е нерелевантен. Представянето е, винаги е било и винаги ще бъде базирано на знания и тренировки. И по този начин всеки става по-добър в каквото и да е.
Синът ми ми зададе въпрос, на който бих се радвал да разбера как вие бихте отговорили. Ето неговия въпрос: Татко, какви са шансовете ми да вляза в училищния отбор по голф? Ако беше ваш син, вие как бихте му отговорили? Моят отговор бе: Синко, шансът няма нищо общо с това. Твоето представяне и действия решават дали ще влезеш в тима или не, а не шанса.
Всеки, който постига нещо значимо в живота си го е направил с правилното обучение и тренировки. Аз предлагам и вие да направите същото.
Тим Сейлс.
(Мулти Милионер от Мрежов Маркетинг)
Здравейте, аз съм Тим Сейлс.
Това кратко обяснение е в отговор на твърдението, че повечето хора се провалят в MLM (многопластов маркетинг) или мрежов маркетинг. Първата ми мисъл е да поставя въпроса – кой би изказал такова твърдение? Помислете върху това. Това ще ви разкрие, че този човек се преструва на жертва. Моето предположение е, че някой просто се опитва да се оправдае за това, че се е отказал от мрежовия маркетинг или че никога не се е захванал. Ако погледнете статистиката за колко хора правят пари в сравнение с това колко не правят в/чрез мрежов маркетинг можете да стигнете до заключението, че ДА, хората, които правят пари са по-малко от тези, които не правят. Но не мога да разбера защо хората реагират по този начин за нещо, което не е никак по-различно от много други неща? Същото можем да кажем за всички други неща, които хората опитват. Между другото всеки път като казвам ‘Провалям’ искам да си представите думата в кавички. Ще обясня защо след няколко минути.
Всъщност повечето хора, които си отварят сметка за търгуване с ценни книжа се провалят в търговията с ценни книжа. Повечето хора, които се захващат с недвижимо имущество се провалят без дори една продажба на имот. Повечето хора, които искат да пеят в операта се провалят; повечето хора, които искат да играят професионално се провалят. Повечето хора, които искат да започнат бизнес се провалят. Повечето хора, които искат да свирят на музикален инструмент се провалят. Повечето хора, които искат да влязят във форма се провалят. Така че както е истина, че много хора се провалят в мрежовия маркетинг, то това е така и за всяко друго начинание.
Така че е логично да не гледаме процента на провалилите се, а по-скоро да видим какво са направили те, за да се провалят и какво са направили успелите хора, за да успеят. За тези, които никога не са се занимавали с мрежов маркетинг, моля нека ви обясня колко е заблуждаващо това твърдение, че повечето хора се провалят.
За да влезете в една компания, занимаваща се с мрежов маркетинг, обикновено отнема по-малко от 50 $ да си купите един наръчник, и това е всичко което се изисква, за да влезете в компанията. Логично е, че един нов човек/служител ще си купи някои продукти , за да знае какво ще продава, така че да кажем, че това ще му струва 300 $ (за продуктите и наръчника). И така, според хората, които твърдят, че повечето хора се провалят, ако този човек закупил продукти на стойност 300 $ престане с този бизнес в който и да е бъдещ момент – той се е провалил. Ето как е направена статистиката!
Нека ви представя това в перспектива:
Преди няколко години гледах по телевизията Тайгър Уудс да играе голф. Той замахна - изглеждаше толкова лесно. И така аз реших, че искам да играя голф. Заедно с жена ми отидохме до едно тренировъчно голф игрище близо до дома ни. По една случайност имахме камера у нас, ето защо мога да ви пресъздам това наше преживяване. Не бяхме страхотни в това и решихме, че ще бъде забавно и предизвикателно да се захванем с голф. Отидохме до близкия магазин за голф и си купихме стикове, чанти, обувки, топки за голф, както и няколко книги за обучение и DVD-та. Час по-късно излязохме от магазина похарчили $ 4000. Отидохме до тренировъчното игрище няколко пъти да поиграем, което всеки път ни струваше около 20 долара. Играхме няколко пъти на местен голф терен, което ни струваше $80, а карането в малка голф количка – $30.
Така че всеки път когато играехме това ни струваше 110 долара. И тогава прочетох за едно чудесно голф игрище в Неапол, Флорида, в курорта Риц Карлтън. Отидохме там, и дадохме 700 долара на нощ за хотел и 200 долара на човек, за да играем.
Денят когато играхме навън бе поне 100 градуса и ние се потихме 4 часа нон-стоп. Аз играх ужасно и намразих това преживяване. Намразих го най-вече, защото се представих ужасно, а жегата направи преживяването доста некомфортно. Напуснахме Неапол похарчили 1200 долара, а когато се прибрахме хвърлих стиковете в гаража и оттогава не съм играл. Това голф преживяване ми струва 5000 долара, от които нито долар ми бе върнат. А защо не направих един уебсайт за това как голф индустрията ограбва хората и като погледнеш статистиката шанса да игареш голф като Тайгър Удс е по малко от 0.001%. Защо не се развиках за несправедливостта на това, че реалната цена на един голф стик е 6 $ , а продавача ми взе 100 $ за всеки стик? Не направих такъв уебсайт, защото не се правя на жертва. Аз знам какво се случи. Аз не се провалих на голф, аз просто се отказах. А сега ми позволете да ви посоча някои прилики между моето преживяване с голфа и мрежовия маркетинг.
Да гледам как Тайгър Удс се забавлава бе като да отида развълнуван на бизнес презентация. Отиването до тренировъчното игрище със съпругата ми бе като да поканя приятел да дойде с мен. Изглеждаше забавно и ние си помислихме, че ще се справим добре с това. Купуването на стикове и другите принадлежности бе като да си купиш наръчник и няколко продукта, въпреки че похарчих доста повече пари за голф стикове. Купуването на книги и DVD-та е подобно на купуването на материали за подготовка за мрежов маркетинг. Фактът, че не се справих според моите очаквания онзи ден в Неапол е доста подобно на някой, който не е имал незабавен успех с мрежовия маркетинг. Това, в което съм сигурен е, че всеки който е професионален голф играч е имал дни, в които не е играл според очакванията си, но очевидно не се е отказал. Той е упорствал, продължил е напред.
Тяхното желание да са добри на голф е бил по-голям от желанието им да се откажат.
Истината е, че аз не се провалих на голф – аз се отказах. Всички онези милиони хора с голф стикове в гаражите си, които не играят голф сега също не са се провалили – те са се отказали. Истинските факти са, че не ти е нужно усилие да се откажеш от мрежовия маркетинг, просто трябва да захвърлиш наръчника в гаража си и да не се занимаваш повече с това. Това е всичко, което ти трябва, за да се откажеш.
Така че като чуете някои да твърдят, че повечето хора се отказват от мрежовия маркетинг представете всички онези голф стикове в гаражите на хората и фитнес карти, които вече не са валидни, всички уреди за упражнения вкъщи с висящи по тях дрехи и неизползвани от месеци, всички музикални инструменти стоящи в калъфите си и всички онези наръчници и филми за недвижимо имущество стоящи неизползвани в килерите или на рафтовете.
Ако някой ще твърди, че повечето хора, които се провалят са тези, които не правят пари от мрежов маркетинг, помолете ги да поставят това в перспектива и да го сравнят с всички онези неща, които хората опитват да правят. Ако са поне малко искрени те ще кажат, че няма разлика. Повечето хора се отказват от всичко.
Всъщност в моите ранни дни аз наистина се отказах от мрежовия маркетинг за около 2 седмици. След това реших, че няма да се отказвам, защото това бе моя единствен опит в правенето на големи пари. Посветих се на това да науча бизнеса и спечелих много пари - точно както всеки друг, който някога е постигнал големи неща в живота си. Решението, което прави някой за деня, в който ще се заловят с нещо или за деня, в който ще си купят наръчник, не е важното. Важното решение е това, което те взимат когато осъзнаят какво наистина ще има струва, за да успеят.
Ако Тайгър Удс можеше да излезе на голф игрището и да играе така добре със само няколко месеца практика Nike нямаше да му плащат по 100 мнл. долара да носи логото им. Тайгър е супер (играч), защото се е скъсал от работа. Мрежовият маркетинг не е по-различен.
Бизнесът, просто казано е, човек или компания, които правят живота на хората по-добър.
Това, което трябва да научи човек, за да постигне това в мрежовия маркетинг са комуникативни способности. Комуникативните способности са точно като замаха при голфа – това е нещо, което научаваш, а не с което се раждаш.
Идеята, която имах когато ви помолих да си представите думата ‘Провалям’ в кавички бе, че хората не се провалят, а просто се отказват преди да са се сдобили с необходимите качества, за да направят дадено нещо. Това е! Така че, да се откажеш не е същото като да се провалиш. Така мисля аз.
Нека също така накратко отговоря на твърдението, че шансовете ви да направите големи пари чрез мрежовия маркетинг са нищожни или почти никакви. Съжалявам, че съм малко неуважителен към хората, които изказват подобно твърдение, но това твърдение е нерелевантно. Ако искам да вляза във форма, какви са шансовете ми да успея? А? Това също изглежда като малко неподходящ въпрос, нали? Защо? Защото шансовете нямат нищо общо с моето ставане от дивана и захвърлянето на чипса в боклука.
Шансовете се използват неправилно когато действието, предтсавянето ви може да промени шанса. Ако хвърля едно зарче тук няма никакво представяне, така че някой може да каже, че шансът да хвърля 3 е 1/6. Или ако хвърля монета също не е замесено представяне и шансовете са 50 на 50. Ако си купя лотариен билет също няма замесено представяне, действие, ето защо шансът отново ще бъде замесен.
Но ако се опитам да вкарам една малка голф топка в дупка на голф игрището тук вече е замесено действие, моето представяне. Ако се опитам да изградя свой бизнес също е замесено действие и шансът е нерелевантен. Представянето е, винаги е било и винаги ще бъде базирано на знания и тренировки. И по този начин всеки става по-добър в каквото и да е.
Синът ми ми зададе въпрос, на който бих се радвал да разбера как вие бихте отговорили. Ето неговия въпрос: Татко, какви са шансовете ми да вляза в училищния отбор по голф? Ако беше ваш син, вие как бихте му отговорили? Моят отговор бе: Синко, шансът няма нищо общо с това. Твоето представяне и действия решават дали ще влезеш в тима или не, а не шанса.
Всеки, който постига нещо значимо в живота си го е направил с правилното обучение и тренировки. Аз предлагам и вие да направите същото.
Тим Сейлс.
(Мулти Милионер от Мрежов Маркетинг)
Абонамент за:
Публикации (Atom)